---


ПостАви го
със пръстите и устните,
препускащи
по лунната ми кожа.
Пробягващи по дължината на лъчите,
навлизащи директно в същността ми,
като мелодия от арфа.
Бавно спускаща се,
достигайки до дъното ми
с пеперудени криле.
Огъващи подпорите
на звездното небе,
за да попаднат светилата му
до ядрен взрив
във теб и мен...
Задъхано клеймо,
подклаждано, подсилвано
чрез топъл огън от мечти.
Клеймо от теб...
пулсиращ вятър,
барабанящ по шията и рамената,
като милувка, като дъх,
небрежно втурващ се,
живеещ във косите ми.
Отблясък от дъга,
от облаците допир
по устните трептящ,
като цигулков лък...
Подсилващ силата на нишките,
които ни обвързват -
от непосилна жажда,
безразсъдна всеотдайност
и непрестанен отклик,
накратко –
най-жилавия, непокорен и устойчив стрък.
Клеймото ти,
попило силата
от нежно-обладаващи вълни,
в които ме потапя любовта ти.
Клеймо от теб...
белязало, маркирало
да ти принадлежат изцяло
желанията, мислите и чувствата ми.
Умът. Сърцето.
Обичам
клеймото ти,
с целувка подпечатало душата ми.