Непоносимо е
да се откажа напълно от мечтите си.
Понасям трудно
нуждата от примирение.
Да спра да гоня себе си.
Да спра да те преследвам.
Да спрем да се намираме.
И да захвърля вярата във нас.

Прибирам някак,
свивам и натиквам
останалите ми мечти
и разпилени чувства.
Държа ги в шепа.
Стискам ги.
До кръв. До смърт.
Боли от тях. Боли.
Но нищо...

Човек ги съхранява
когато даже, сграбчили за гърлото,
го задушават.
Неосъществими и поглъщащи.
Пак трудно ги предаваме.
Не се отказва,
подхранва ги напразно,
дори когато го разяждат и изяждат.

Целува ги,
когато го убиват и наказват
с това, че е избрал неправилното.
Със дъх ги топли. Със сълзи.
Прибира ги на дъното. В очите.
И шепне им молитви.
Докато ги диша.

Не се отказвай от мечтите си, миличка!

те се отказаха от мен...
:*

специалист по мечтите и зная,
че няма отърване от тях,
дори когато дойде края
и станем на прах...

Дори и да боли -
щом сигурна си в своя избор,
силата от вътре
да те кара
напред да продължиш...

Прегръщам! :):):)

ти вярно си специалист. Възхищавам ти се, но знам, че хич, ама хич не ти е лесно...
Усмихнат ден! :)

За разбирането. За съпричастието. За прегръдката :)

Как беше онзи лаф: докато боли - сме живи...

Слънце в душата и през този студен и полуснежен мартенски ден ти желая от сърце!